НАРКОМАНИИ

Срещна ли човек
и ми се допушва адски.
(“Адът, това са другите” –
е казал Сартр.)
А така, така желая
цигарите да спра.
Защото да вдишваш
изгрева и птиците
във Него
без задух в дробовете
е толкова прекрасно.
Райски е прекрасно.

- Време ли е вече
отшелник-въздържател пълен
да стана,
Господи?

- Стани ти пълен.
Само не надебелявай. -
ми каза Той.

Когато бях студент, в Долни Лозен се събрахме на месечен семинар червенокръстки деятели. Беше супер яко, както младите сега казват.
По цял ден, дори по време на лекциите, праскахме барбут и бридж. Трима софиянци и шестима пловдивчани ( две момчета и четири момичета ). Имахме една докторка от Пловдив,
когато я черпехме цигара тя отговаряше " Аз съм съвременна жена, не пуша! ".
От нея с изненада научихме, че никотина е най-нисшата форма на наркотична зависимост.
От тримата софиянци, аз и едното момче -Влаев, пушехме. Другото-Графа, дори и не пиеше.
Сега тези приятели ги няма. Със никотин, или без никотин.
"Историята на две снимки или как открих Иракли" и " Оброз, село Долни Лозен и пловдивчанките".
С вас съм, макар че пуша половин кутия на ден. Не съм ги отказвал , 37 години пушач, запалвам от 16 годишен. От 20 годишен-активен.

в битката - дано да успея този път с приятелска подкрепа. Иначе като Марк Твен и аз съм ги отказвала поне 1000 пъти. И Веско много ме засегна с историята на бай Хасан дето казал, че не бил жена та да пуши. Ще се пробвам!!! Благодаря на Веселин Вълев за новия блог антитаб!!!

Така си е, Любо, никотинът и цигарите не са враг №1 на човека. Битието ни, екзистенцията ни, са изтъкани от много неща, сред тях са и враговете и враждебността. Аз пуша активно от 16 годишен. И много пъти съм се опитвал да спирам да пуша. Успявал съм няколко пъти даже за по няколко месеца. Най-дългото ми за десет месеца. Искам да го направя завинаги. Верно е, че можеш да си непушач и да загинеш от катастрофа, или пък да се споминеш от болест някаква, която няма нищо общо с тютюнопушенето. Но според мен въпросът е и на вътрешен душевен комфорт, уют. Когато човек е зависим от нещо (в случая никотина) той е роб, зависим човек, за какъв комфорт и уют да говорим. Да, ще каже примерно някой, той човек е зависим и от храната. Така е. И от въздуха. И от температурата, и от влажността, и от куп други неща. Но поне една зависимост да игнорираме. Здравето със сигурност ще ни се подобри без цигари. И куп други неудобства свързани с тютюнопушенето ще отпаднат. Така мисля.

Е, Лили. Ти пък чак засегната. Ами тя историята с Бай Хасан съвсем истинска. Как да я премълча. Хем човекът и за Курбан Байряма черпи. Супер бригадир беше. Строител. Ама ти знаеш какво, ще кажа "беше", за да не обидя никого, традиционното отношението към жените при мохамеданите. Жената върви метър и половина след мъжа, няма право да си показва лицето пред други мъже и т.н. Не случайно по тоя повод ние българите имаме поговорка: "А бе той малко в тая част си пада турчин." Та това е категоричността на бай Хасан. Въздържател беше откъм тютюна човека. И имаше много сериозно верско основание. Господ го е направил мъж. И не му е работа на Бай Хасан да се занимава с женски забавления като "пиЕне на тютюн", например.

разковничето, Веско? Заминавам утре с една непушачка на планина и се надяяяявам да понамаля поне. Взимам си и Табекс и дъвки и няма да пия.

Предполагам, че за всеки "разковничето" е абсолютно индивидуално. Всичко е въпрос на "вътрешен глас". Какво ти говори той. И възможността да се съветваш с него. Също и възможността да го култивираш него "вътрешния глас". Защото симптомите на пушача са външни, но мотивите и причините за пушене са вътрешни. Ако си назначим добър "вътрешен министър" и редът ни ще е по-добър. Ако ни е кьопав вътрешния ни министър - разпусната работа, престъпност, корупция, безнаказаност и безконтролност, държавата в отпуска, и бездържавността си вее байряка навсякъде. Анархията е интересна позиция за интелектуална игра, но не е добра позиция за вътрешен свят. Все едно сърцето да бие ако му е кеф. Или пък някоя от жлезите ни да бачка, само ако има настроение. Последиците на от това са ни ясни на всички. Това е положението с вътрешния глас и "министъра на вътрешните ни работи". И с мисленето ни въобще. Ако искаме да сме на нивото на това което ни е бесъзнателно. Инстинктът за вдишване и издишване например. Ако забравим за няколко минути да го правим... Инстинктът ни не го позволява забравянето. Но пък съзнанието може да забрани пушенето ни. Или да го игнорира. Това вече зависи от нас. И показва колко сме мислещи. Така си мисля аз. И смятам, че пушенето е вследствие на ниска мисловна култура. На която и аз съм жертва през по-голяма част от съзнателния си живот и от която искам да изляза. Това е, Лили разковничето. Всеки си носи предимно своето мислене. То му е багажа, както се казва. В него може да има и пакет цигари. Може и да няма. Въпрос на избор. Потребителски и духовен избор.

Почти седмица бях на една цигара на ден. От няколко дни съм на нула цигари на ден. Вчера един мой приятел прави курбан за Богородица (15 август). Имаше няколко души, които си пушеха. Един приятел даже пушеше ароматни пурети. Нито за секунда не ми се пропуши. Гледах безразлично на чуждото пушене. Мога да кажа вече уверено, че спрях да пуша. Две седмици ми трябваха да се освободя от физическата зависимост. И около седмица от психическата. Важното сега е никога повече да не проявявам компромис и след няколко месеце и година по някакъв повод, при среща със стар приятел, например, да си кажа, е аз съм непушач, една цигара мога да изпуша с този мой приятел. Това ще е фатално. Затова съм взел решение - никакъв компромис. По никакъв повод повече запалване на цигара.

Аз на Боровец ги понамалих, особено като ходех пеша и в басейна, но не съм ги отказала. Опитите продължават. Не се отказвай от този блог - да се подкрепяме!

Продължавам вече седмица, че и повече, да съм заклет непушач. Все още не съм си достигнал нормалният ритъм на физическа и психическа работоспособност , но ми трябва още малко време. Преди два дни бях в доста "замътено" състояние. Малко като на сън се случваха нещата около мен и в мен. Но можех да си го позволя и си бях почти един отшелник с въдиците покрай Тунджа. От шест сутринта по тъмно - до девет и половина вечерта - пак по тъмно. Днес вече не ми се ходеше за риба и имах желание да си върша нещата. А за прекрасното чувство на лекота в дробовете да не говорим. Но си давам сметка, че битката е наистина битка. Как съм ги отказвал предните пъти - направо нямам спомен. Но този сега ми е най-мъчителният, който преживях. Но наистина отказването от гълтане на тютюнев дим е духовна битка. Формулите на отказването са духовни формУЛИ, но си мисля, че за всеки са индивидуални и са свързани с ценностната система и осмислянето на пушенето като личностно измерение и преживяване. А наркотикът е за всички един и същ - никотин. С хиляди вредни неща гълтани с дима.

az bqh kato narkomanka misleh si 4e nqma da moga da spra da pu6a,no se okaza 4e vsu6tnost moga i bez tqh:)vqrno zverski trudno e no kogato ustoi6 na izku6enieto 6te se na 100%udovletvoren:)ako nqkoi iska suvet za otkazvane na cigarite 6te mu pomogna s udovolstvie stiga naistina da iska to4no tova:)moqta po6ta e:leyla007@abv.bg.ne se sramuvaite da spodelite s men i az 6te pomogna s moite taktiki i strategii sre6tu cigarite:))))))))))))